ГЛАВА ПЪРВА
''Липсвах ли ти?''
ДВА ЧАСА ПО-КЪСНО
Кафявокосата влезе във огромния склад,хваната за лакътя от чернокосия.
- Вижте кой ви водя,момчета. - провикна се Зейн.
Чуха се доста стъпки идващи от една от стаите.Тогава останалите момчета влязоха в стаята.Спряха се.
- Елена? - промърмори Хари,оглеждайки бледото момиче.
- Зейн,какво по дяволите направи!Знаеш ли,че сега ще я търсят и ако я намерят ще намерят и теб,идиот такъв! - извика Лиъм.
Зейн извъртя очи.
- Лу,отведи Елена в мазето,ако обичаш. - игнорира викането от страна на Лиъм,обръщайки се към Лу.
Синеокия кимна,хващайки леко Елена за лакътя,водейки я към така нареченото подземие.
ДВА ЧАСА ПО-РАНО
Елена стоеше като скована за момент.Сърцето й все едно за момент спря.Гледаше в кафявите очи ,които горяха с гняв и не можеше да повярва,че той бе жив.Че той още дишаше.
Жив е.
Момичето си пое дълбоко въздух,след което премига няколко пъти.Страх нахлу във нея.Усмивката на Зейн не слизаше от лицето му.Какво щеше да стане сега?
- Т-ти си жив... - проговори тихо момичето със треперещ глас.
Зейн наклони глава на една страна.Едва сега момичето забеляза,че на едно от окото си ,Зейн имаше вертикален белег.Какво ли бе станало?Как бе оживял?Тези въпроси се въртяха във съзнанието й.Имаше толкова въпроси...
- Не се ли радваш да ме видиш? - проговори с подигравателен глас,продължавайки да се усмихва.
Елена поклати отрицателно глава.
Зейн присви очи.Протегна ръката си и хвана тази на Елена,навеждайки се леко към момичето.
- Тази вечер ще те измъкна оттук.За това се приготви. - прошепна й той.
На момичето му отнеха едва няколко минути да усмисли това,което бе казал чернокосия.
- Не искам!Върви си.Как така сега се появи.Да си беше останал мъртъв,мамка му!Ти си виновен за това,че Найл уби баща ми! - изсъска му тя.
Това успя да породи смях у Зейн,той клатеше глава.
- Виждам,че си все същата кучка както преди три години,скъпа.Идвам да те измъкна от дупката в която си,но ... започвам да размислям. - каза й той,като й намигна.
Елена преглътна тежко.
- Знаеш ли...знам къде се намира Найл.Можеш да му отмъстиш щом се измъкнеш оттук,но..ти си решаваш.
Момичето веднага разшири очи.
- Не ми пука.И без това след два месеца ще изляза оттук.Не ми е нужна помоща ти,понеже онзи път свърших отвлечена от Найл.
- Знам къде е брат ти. - прекъсна я чернокосия.
Момичето се вцепени.Разшири отново очите си,преглъщайки тежко.
- Ако дойдеш с мен ще те заведа при него. - отново проговори Зейн,поглеждайки към Елена.
Кафявокосата бе толкова объркана.Искаше толкова да види брат си.Липсваше й,понеже единствен той й бе останал,като семейство.
'' Каквото ще да става от сега нататък '' помисли си Елена,поглеждайки Зейн в очите.Извъртя очи,като кимна положително с глава.
- Ще дойда с теб. - каза Елена.
На лицето на чернокосия се появи широка лукава усмивка.Сложи качулката си,ставайки от мястото,запътвайки се към изхода на психятрията.
ВЕЧЕРТА
Елена стоеше в стаята си,все така вперила погледа си във празната бяла стена.Навън бе тихо.Тишината до някъде я успокояваше,затвори очи за момент,докато не чу шум от стъпки,след това звук от отключваща се врата.
Момичето отвори очи и извърна поглед към отварящата се врата.От нея нахлу пазача със ключовете,целия бе пребледнял,ръцете му трепереха.
Елена забеляза,че след пазача също бе влязъл и Зейн държейки пистолет насочен към тила на пазача.
Момичето гледаше уплашено.
Зейн я погледна,оглеждайки я за момент.
- Хайде,тръгваме! - прошепна той,кимвайки към вратата,като все още държеше пистолета опрян в тила на ниския мъж в униформа.
Кафявокосата бързо стана от леглото и излезе от малката стая.Зейн взе ключовете набързо от мъжа и излезе от стаята заключвайки го.
Обърна се към Елена,която го гледаше доста уплашено.Момчето въздъхна тежко,хващайки я за лакътя и я помъкна към изхода.Още щом излязоха се качиха в един черен джип и потеглиха.
В СКЛАДА
ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ЕЛЕНА
Стоях облегната на каменната стена във голямото тъмно помещение.Какво направих?Как така се съгласих да избягам.Само няколко месеца ми оставаха до свободата.Само няколко...Сега ако ме намерят ще ме тикнат в затвора.
По дяволите!
Прокарах нервно ръце през косата си,спускайки се надолу.
Усетих как вратата на помещението се отключва и от него влязоха четири момчета.
Луи,Хари,Зейн и Лиъм застанаха пред мен,оглеждайки ме.За момент се почувствах неловко.
Зейн дойде,хвана ме за ръката и ме издърпа нагоре.
- Как се чувстваш? - попита той.
Погледнах го шокирано.От кога му пукаше как се чувствам аз.Заради него ще лежа в затвора ако ме намерят.
- Не съм била по-добре. - изсумтях аз,вглеждайки се в останалите.
- Зейн,няма ли да е по-добре да настаниш Елена в своята стая,а не в мазето? - попита Луи.
- За сега ще стои тук.После ще реша къде ще я настаня. - промърмори чернокосия.
- Трябва да поговорим.Нека се качим горе. - промърмори Лиъм.
Зейн погледна към Елена,след което я пусна и излезе от мазето ,а останалите го последваха,заключвайки след себе си.
Всички се настаниха на големия диван,след което настана неловка тишина.
- Чейс идва утре.
ГЛАВА ВТОРА
''Чейс е кучка!''
Зейн спря всякакви действия обръщайки се към Луи,който му бе казал шокиращата новина.
- Какво?! - преглътна тежно чернокосия,въздъхвайки тежко.
Хари се намръщи,а Лиъм извъртя очи.
- Каквото чу.Утре Чейс ще дойде.Така поне ми каза по телефона.. - започна Луи,но бе грубо прекъснат от Зейн.
- Обадила ти се е ?! - извика рязко той,ставайки от дивана на който стоеше. - Какво по дяволите си мисли тази нищожна кучка! - започна да прави бързи крачки напред-назад.
Лиъм погледна Луи повдигайки вежда.
- Защо си такъв,Зейн.Какво ти е направило момичето.До колкото помня тя те заряза.Може би иска втори шанс?! - проговори монотонно Лиъм,гледайки нервния Зейн.
Чернокосия се спря обръщайки се към Лиъм.Ясно личаха искрите в тъмните му очи,които бяха присвити.
- Не тя ме заряза,а аз нея.Изчуках я веднъж и това е...Тя е като кърлеж.Залепя се за мен и няма да се махне.Изсмуква ми кръвта,докато не умра! - просъска той. - Гадна кучка... - продължи да обикаля нервно напред-назад,а момчетата просто го наблюдаваха мълчаливо.Не искаха да спорят с Зейн сега,може би когато се успокоеше...или..ако изобщо се успокоеше,тогава щяха да поговорят с него.
ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ЕЛЕНА.
Безмълвно бях седнала на мръсната земя,опряла гърба си в студената стена.Какво по дяволите ще стане сега?Как щях да се измъкна?Защо по дяволите приех сделката на Зейн?
Та той ме държи като робиня,тук долу!Не издържам.Плъховете преминават през краката ми,идваше ми да изпищя,когато чух крясъци очевидно идващи от горе.
Какво ли ставаше?
Бавно се изправих и със тихи стъпки закрачих към стълбите ,за да стигна до вратата.Щом отидох до нея се заслушах.За съжаление не можех да дочуя разговора им,но ясно чувах гласът на Зейн,който огласяше помещението,в което се намираха.
НЕУТРАЛНА ГЛЕДНА ТОЧКА
Зейн бе потънал в мислите си,все още обикаляйки.Наистина бе нервен.Чейс му причиняваше само проблеми,е не че не живееше проблемен живот но..О,я стига!Та тя за малко да го вкара в затвора,заради нещо ,което дори не е извършил.
Тези три години Зейн бе заминал надалеч.
Сан Франциско.
Добра дестинация за него.Там той умело се криеше.Преди това каза на русокосия дилър да каже на Елена,че го е убил.Искаше му се да я спаси.Да я избави от ситуацията,но нещо в него го спря...
За това просто замина.
Устрои си живот,живееше в една квартира малко извън града.Работеше в автосервиз.Обаждаше се на момчетата.Като цяло живееше ... живот без опасност за известно време.
Едва месеци след като бе започнал на чисто научи ,че Елена е арестувана за убийството на баща си,както и уж неговото убийство.Следеше новините,отогава започна да следи Елена.Имаше нужната информация за нея.Щеше да я открие и да я изведе от тази психиятрия.
Ето,че се случи..но преди всичко се запозна със Чейс.Нахакана,готина купонджийка.Всяка вечер ходеха по партита.В началото чернокосия бе заслепен от красотата на това момиче.От тъмните й очи,буйната й кафява коса.Всичко в нея го привличаше.
В очите му Чейс бе толкова невинна...сладка,но след като я изчука веднъж,разбра каква кучка беше.Натопяваше го постоянно...и до затвор бе стигнало дори.
За това Зейн реши,че е време да се махне от ''нормалния'' живот,който си бе устроил и да се върне във Колорадо.Ето,че тогава той отиде при Елена,освободи я от онова място и сега...беше тук.Със приятелите си...
Очевидно съдбата пак щеше да го срещне с тази кучка!
- Зейн! - дрезгав глас го разсея от мислите му.Чернокосия тръсна глава и погледна във посока на Хари.
- Какво? - попита озадъчено той,вглеждайки се във къдрокосия.
- Какво ще правиш със Елена? - попита Луи рязко.
Зейн въздъхна тежко.
- Като за начало ще я настаним в стаята ми,някой да отиде до мола да й избере дрехи.Утре ще видя как ще я скрия от Чейс.
Останалите кимнаха и се разпръснаха след това.Само Зейн остана сам в голямото помещение със диван,барплот,малка масичка и един телевизор.
Реши,че е време да изкара Елена от мазето.Запъти се към голямата черна облицована врата,отваряйки я.Слезе бавно по стълбите,виждайки Елена лежейки на земята.
Очите му рязко се разшириха.
- Елена?! - извика той,преди да отиде при момичето,което лежеше в безсъзнание на мръсния под,слагайки ръце на лицето й.
ГЛАВА ТРЕТА
'' Зейн,липсваше ми...''
ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ЕЛЕНА
Бавно отворих очи.Главата силно ме болеше.Всичко бе сън...за това как Зейн ме отвлече..аз..знаех си,че е твърде хубаво за да бъде истина.Надигнах се леко и със ужас установих,че това не бе моята стая в психиятрията.
Започнах бавно да премигам,оглеждайки се.Бях във някаква стая.
Това не бе сън!
Наистина бях отвлечена от Зейн...Сложих ръка на устните си,опитвайки се да предотвратя писъка,който напираше да излезе от устните ми.Лежах на голямо легло.Стаята на външен вид изглеждаше доста подредена.Сивосини стени,по тях плакати на разни групи.Бюро до големия бял прозорец,а върху дървената мебел доста книги със лаптоп.Гардероб,мини бар.
Докато оглеждах стаята,вратата бавно се отвори.Извърнах поглед към човека,който стоеше там,държейки поднос със храна.
- Как се чувстваш? - проговори Зейн,влизайки изцяло в стаята,затваряйки вратата след себе си.Приближи се към мен със бавни крачки,оставяйки подноса на едно от нощните шкафчета.
- Леко замаяна. - отвърнах в отговор аз. - Защо ме доведе тук?В мазето ми бе по-добре?
Той присви очи,сядайки на ръба на леглото.
- Как искаш да те оставя,след като те намерих полумъртва? - изсъска леко той.Загриженоста ясно си личеше на лицето му.
- Нали ме мразеше?Защо сега се държиш така със мен? - поклатих глава аз.Наистина се дължеше доста странно...
Той отклони поглед за момент,преди отново да го върне върху мен.Огледа ме от глава до пети,а това предизвика моето изчервяване.Бавно стана от леглото,забътвайки се към големия си гардероб.Отвори го и от него искара чифт бяла тениска със анцунг.
- Ето.Облечи се.Няма да стоиш вечно със този парцал върху себе си. -хвърли ми дрехите,като скръсти ръце пред гърдите си.
- Не отговори на въпроса ми. - продължих аз.Исках да знам защо се държи с мен така.По-мило,а това не бе присъщо за Зейн.
Той въздъхна тежко.
- Защото... - погледна ме в очите,отново оглеждайки ме.Този човек нямаше ли да спре със тези перверзни погледи!? - Съм ти нещо,като длъжник...и исках да те измъкна от тази,каша в която Найл те забърка... - каза тихо той.
Настъпи неловка тишина.
- Кога ще видя брат си? - опитах се да сменя темата.Виждаше се,че ме лъже.Имаше нещо гнило в това.
- Ще го видиш.Не се безпокой,но за сега се преоблечи и се нахрани.Няма да си във мазето повече,ще спиш в моята стая. - каза той,преди лека усмивка да се сформи върху устните му.Нима Зейн Малик ми се усмихна?!Определено му става нещо.
Започнах да се страхувам.Обикновенно,когато Зейн се държеше добре с мен,щеше да ми направи нещо.Преглътнах тежко.
Той просто се обърна и излезе от стаята.
ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ЗЕЙН.
Очевидно Елена не ми вярва никак.Вероятно заради поведението ми.Мисли си,че като се държа добре със нея ще последва нешо лошо...но опитвам се да й помогна.Какво толкова?Не е като да съм влюбен в нея,нали?!
Вибрацията в задния джоб на дънките ми ме изкара от мислите ми за Елена.Спрях се,понеже се бях запътил към момчетата,като изкарах мобилния си.
Чейс
444-565-321
По дяволите!Забравих за Чейс.Натиснах ''приеми'',долепяйки мобилното устройство до ухото си.
- Чейс. -въздъхнах. - Приятна изненада,че те чувам.
- Зейни..толкова ми липсваш.Току-що пристигнах в Колорадо.На летището съм.Ще дойдеш ли да ме вземеш? - дъхът ми спря за момент.Толкова бързо?Но...По дяволите.
- Ще пратя едно от момчетата да те вземе,понеже ще се изложа на опастност,ако дойда аз.Знаеш...ченгетата ме търсят. - чу се раздразнена въздишка,но все пак се съгласи.
Затворих телефона си,слизайки набързо по стълбите.
Момчетата бяха седнали на дивана.Луи четеше списание,а Хари и Лиъм гледаха телевизия.
- Момчета...нали знаете колко ви обичам? - усмихнах им се аз.Всички извърнаха погледите си към мен.
- Какво ще искаш,Зейн? - попита Хари,засмивайки се.
- Да вземете Чейс от летището вместо мен? - измолих им се аз.
Всички се спогледаха,преди Хари да се обади:
- Хубаво,аз отивам...но си ми огромен длъжник,Зейн Малик! - изсъска леко той,ставайки от дивана и излезе от хола.Въздъхнах тежко.
- Какво ще правиш със Елена? - попита ме Лиъм.
Погледнах го,клатейки отрицателно глава.
- Не знам.
- Знаеш колко ревнива е Чейс. - обади се Луи.Погледнах синеокия на кръв,преди да въздъхна тежко.
- Не ме интересува.Аз съм свободен сега,а тази кучка няма власт над мен! - изсъсках аз.
Изричайки тези думи,напредстава си нямах колко съм грешал...
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
''Кучката е тук..''
ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ЕЛЕНА.
Стоях повече от час в стаята на Зейн.Не смеех да сляза долу.Не исках да виждам никого и никой.Колкото повече стоях в тази стая,толкова повече се паникьосвах.Ами..ако ме намереха?Отново щяха да ме затворят във онази шибана психятрия,а не трябва да позволявам това.
Бях раздвоена.
Объркана.
От една страна това бе лошо.Много лошо,понеже усилията и самообладанието ,които имах само за три години,вече се бяха изчерпали.Правих се на луда...но имах чувството,че ако пак ме затвореха във онази сграда,щях наистина да полудея.Колкото до другата страна - Зейн ми бе обещал да видя брат си.Силно се надявам да изпълни обещанието...иначе не знам какво щях да правя.Знаех,че ще е трудно да му се доверя,при положение,че той ме хвърли във ръцете на Найл...но отчаяно исках да видя брат си.Да го прегърна,да усетя аромата му.Да чуя гласа му.
Шум разсея мислите ми.Бавно се изправих от леглото,на което до сега се бях свила.Въздъхнах тежко,чуваше се бръмчене от кола.След малко този звук бе съвсем близо.Идваше откъм прозореца.Изправих се и с бавни крачки се насочих към прозореца,спирайки се на няколко метра по-далеч, с цел да не ме видят.
Колата бе спряла,а от шофьорското място слезе Хари с леко намръщена физиономия.Чудех се за какво ли бе всичко това.След минути от другата страна слезе момиче.
Да,момиче.
Беше красива.Облечена във оскъдна черна рокля и черни високи токове.Косата й бе кафява,спускаща се свободно по раменете й,продълговато бледо лице,пълни устни.В ръцете си държеше мини чантичка.На пръв поглед момичето ми изглеждаше....Хм,не знам.Определено с тези дрехи с които беше облечена ми приличаше на проститутка..
Тя се обърна към Хари усмихвайки му се фълшиво и със грациозна походка се запъти към къщата.Да,определено бе разглезена богаташка.
Въпросът бе какво правеше при Зейн.
Хари просто изсумтя тежко,свляйки няколко куфара от багажника на колата,след което се насочи към къщата също,мъкнейки всичкия този багаж.Определено му трябваха доста усилия.
ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ЗЕЙН
Седях на дивана пиейки бира.Лиъм гледаше телевизия,а Луи боравеше нещо във телефона си.Чухме звукът от колата на Хари.Въздъхнах тежко.Трябва да се овладея.
Исках да отида и да инструктирам Елена,какво не трябва да прави,докато Чейс е тук,но...бях прекалено нервен,за да правя каквото и да е било.В Чейс определено имаше нещо доста зловещо.В самата й усмивка...не бе искренна.
- Добре ли си,приятел? - гласът на Лиъм ме разсея от мислите ми.
Обърнах се към него.
- Спокойно,Зейн.Всичко ще е наред. - окуражи ме Луи,вдигайки погледа си от телефона,усмихвайки ми се мило.За малко се поуспокоих.А и не намирах смисъл в това да бъда нервен.
Може би всичко бе заради Елена.Ако Чейс я видеше?Тя бе доста ревнива кучка и определено нямаше да остави нещата така.
Вратата се отвори.Чу се шум от потропването на токчета.Определено бе Чейс.
Изправих се ,както и Луи и Лиъм след мен.Чейс влезе във стаята,огледа я бавно и насочи погледите си към нас.Тя ме огледа прехапвайки устни.
- Зейн... - прошепна тя,след което се запъти право към мен прегръщайки ме.
Момчетата просто се спогледаха.Хари влезе след Чейс носейки няколко куфара.Щом ги видях леко се отдръпнах от нея със фълшива усмивка на лице.
- Колко смяташ да останеш? - попитах аз.
Тя леко се намръщи,погледна към момчетата,които и се усмихнаха фълшиво.
Хари въздъхна тежко.
- Повече никакви услуги за теб,Зейн. - смотлеви момчето,преди да се качи в стаята си.
Луи прочисти гърлото си.
- Е,ние мислим да ви оставим да се видите. - смотлеви също ,след което побутна Лиъм и двамата се качиха след Хари.
- А куфарите ми? - изкрещя Чейс.Определено не харесвах когато викаше.Изнервях се,но това бе причината да правим груб секс,също,който изобщо не бе лош.
- Скъпа,това не ти е хотел.Ще се справиш сама. - усмихнах й се предизвикателно.Тя се обърна към мен ,накланяйки глава на една страна.
Тя седна на дивана изсумтявайки.
- Изглежда,че изобщо не се радваш да ме видиш,Зейни.Какво се е случило със теб. - попита ме тя клатейки печално глава.
- Нищо...просто...Сега трябва да съм доста предпазлив ,понеже ченгетата са по петите ми.
Чейс извъртя очи.
- А ти защо дойде? - попитах рязко аз опитвайки се да сменя темата.
Тя се засмя ,поклащайки глава.
- Заради теб. - усмихна се тя,прехапвайки устни,след което се приближаваше към мен.
Чухме стъпки и се обърнахме към човека,развалил момента ни.
- По дяволите! - помислих си аз,ставайки светкавично. -
Там стоеше Елена,скръстила ръце пред гърдите си ,гледайки Чейс преценяващо.
Тотално се прецаках...